Направо към съдържанието

Стефка Хрусанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефка Хрусанова
българска преводачка
Родена
1963 г. (61 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет

Стефка Рускова Хрусанова е българска преводачка от унгарски, английски и словенски език. Член-съосновател е на международната работна група по проблемите на превода Linguaggi-di-versi, в която си сътрудничат преводачи и поети от България, Италия, Словения, Франция и други страни. Съосновател и автор на детското списание „Фют“.

Хрусанова е родена в София. Завършва Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалности унгарска, английска и българска филология.

Превела е от унгарски език редица романи, сборници с разкази и стихосбирки:[1]

  • „Брегът на спомените“ от Ендре Кукорели (Изд. „Пан“, 1996)
  • „Момчетата от улица „Пал“ от Ференц Молнар (Изд. „Пан“, 1998)
  • „Последният прозорец-жираф“ от Петер Зилахи (Изд. „Полис“, 2001)
  • „Корнел Ещи“ от Дежьо Костолани (Изд. „Pensoft“, 2002)
  • „Пътешественик и лунна светлина или Другото желание“ от Антал Серб (Изд. „Стигмати“, 2006)
  • „Сенчеста главна улица“ от Ласло Мартон (Изд. „Български писател“, 2007)
  • „Досието К.“ от Имре Кертес (Изд. „Рива“, 2008)
  • „Белият цар“ от Дьорд Драгоман (Изд. „Ерго“, 2008)
  • „Изповедникът на Швейк“ от Ищван Вьорьош (Фондация „Изкуство срещу насилието“, 2009)
  • „Три плюс 1“ от Петер Зилахи (Изд. „Ерго“, 2010)
  • „Литературната критика в Унгария през ХХ век“ (ИК „Гутенберг“, 2011)
  • „Развалината: История на комунизЪма“ от Ендре Кукорели (Изд. „Ерго“, 2012)
  • „Избрани стихотворения“ от Габор Дюкич (ИК „Гутенберг“, 2013)
  • „Цирк над града“ от Шандор Петьо (Изд. „Ерго“, 2013)
  • „Принудително освобождение“ от Ласло Мартон (ИК „Гутенберг“, 2015)
  • „Чужда клетка: Стихове“ от Шандор Татар (ИК „Гутенберг“, 2015)
  • „Кръщение в потоп“ от Ищван Вьорьош (Изд. „Ерго“, 2016)
  • „Златното хвърчило“ от Дежьо Костолани (ИК „Гутенберг“, 2016)
  • „Мисията на един унгарец на българска земя“ от Лайош Дьобрьоши (ИК „Арка“, 2018)
  • „Трите капки кръв на Рая“ от Ласло Мартон (ИК „Гутенберг“, 2018)
  • „Трудна дипломация“ от Ласло Мартон (ИК „Гутенберг“, 2020)

От английски език е превела:[1]

  • „Островът на сините делфини“ от Скот О'Дел (Изд. „Пан“, 1998)
  • „Анн от Авонлий“ от Луси Мод Монтгомъри (Изд. „Пан“, 1998)
  • „Анн от острова“ от Луси Мод Монтгомъри (Изд. „Пан“, 1999)
  • „Анн от дома на мечтите“ от Луси Мод Монтгомъри (Изд. „Пан“, 2001)

От словенски език е превела:

В периодичния печат публикува преводи на разкази, есета, стихове и статии от унгарски писатели, както и преводи на литературна критика.

Хрусанова е носител на наградата на унгарската фондация „Милан Фющ“ за цялостна преводаческа дейност.[2]

На 24 ноември 2011 г. получава Медала за заслуги на Президента на Република Унгария д-р Пал Шмит, връчен ѝ от Юдит Ланг, извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария в България.[3][2]

  1. а б Резултати от Своден каталог на НАБИС
  2. а б Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, Брой 11 (57), година V, ноември 2011. „Високо отличие за Стефка Хрусанова от Централната библиотека на БАН“[неработеща препратка]
  3. Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН, Брой 11 (57), година V, ноември 2011. Раздел „Новини“[неработеща препратка]